Подготовката за мача ми срещу Анхел Адриан Баросо беше не просто интензивна – тя беше ключова стъпка в развитието ми като професионален боксьор. Част от нея премина в Англия, където имах възможността да правя спаринг с боксьори от топ 10 в световната ранглиста. Тези срещи не просто тестваха физическата ми форма, а изградиха у мен увереност и самочувствие, които се усещат само когато преминеш през битки на най-високо ниво.
Това самочувствие ми беше нужно, защото предстоеше нещо ново – излизане пред публика от над 10 000 души. Това беше първият ми мач пред толкова голяма и шумна зала. Чувството? Неописуемо. Адреналинът буквално преминаваше през всяка клетка в тялото ми.
И точно когато излязох на ринга, чух скандиранията – „Българи юнаци!" Цялата зала ехтеше. Тези думи, тази енергия... сякаш ми дадоха допълнителна сила. В такива моменти не си просто спортист – ти си представител на народ, на дух, на гордост.
Затова не се колебах. Още в първия рунд приключих мача. Отворих нова глава в кариерата си с още повече мотивация, вяра и хъс.
Този мач беше специален не само заради резултата, а заради всичко зад кулисите – подготовката, жертвите, хората, които вярваха в мен. Благодаря на всички, които бяха с мен по този път.
Месеците подготовка в Англия бяха трансформиращи. Работата със световна класа треньори и спаринг партньори, които са се състезавали на най-високите нива на професионалния бокс, ми даде прозрения, които просто не можеш да получиш по друг начин. Всяка сесия беше урок в елитен бокс.
Техническите корекции, които направихме по време на лагера, бяха фини, но ключови. Подобрихме работата ми с крака, изострихме контраатакуващия ми стил и най-важно – поработихме върху способността ми да чета противници на най-високо ниво. Когато правишь спаринг с боксьори от световната ранглиста, научаваш се да виждаш възможности, които биха били невидими срещу по-слаби противници.
Може би по-важна от физическата подготовка беше менталната кондиция. Стоенето срещу бойци, които са били в титулни мачове, които са изпитали налягането на шампионския бокс, ме научи че принадлежа на това ниво. Увереността не беше просто изградена – тя беше заслужена.
Представянето на България на такава сцена носеше специално значение. Всеки български боец, който стъпва в ринга международно, носи надеждите на нация, която все още изгражда своята боксова репутация. Тази отговорност не е тежест – тя е гориво.
Продължаваме напред. Със сърце. С вяра. С България зад гърба си.
Пътят пред нас е ясен, и тази победа беше само началото на нещо много по-голямо.
