Има места, на които просто се състезаваш. И има места, където всяко качване на ринга носи съвсем различна емоция.
За мен Созопол винаги ще бъде такова място.
Това е родният ми град. Мястото, където съм израснал, където морето е станало част от мен и където преживях някои от най-важните моменти в кариерата си. В интервюто ми за bTV Sport говорихме именно за тази връзка, за пътя, който извървях дотук, и за амбициите, които продължават да ме водят напред.
Оригинална публикация в bTV Sport: btvsport.bg
Имам 12 победи в 12 професионални срещи. Спечелих пояс на WBC и стигнах до водещите позиции в световната ранглиста на организацията.
Но нито едно от тези постижения не ме кара да мисля, че съм стигнал крайната си цел.
Точно обратното - с всяка следваща крачка целта става още по-голяма.
Вечерта, която промени всичко
9 август 2025 г. ще остане завинаги специална дата за мен.
Пред родната публика в Созопол победих Родриго Дамян Кория и спечелих пояса на WBC CISBB в супер полусредна категория.
Тази победа беше резултат от години труд, постоянство, лишения и безброй часове в залата. Но за мен тя беше и доказателство, че посоката, която избрахме заедно с екипа ми, е правилната.
Две години по-рано се присъединих към Revolution Boxing Promotion. Още от самото начало планът беше ясен и амбициозен - международни мачове, по-сериозна конкуренция, изкачване в световната ранглиста и, разбира се, шампионски пояс.
Стъпка по стъпка започнахме да превръщаме този план в реалност.
Първо влязох в Топ 100 на WBC, а по-късно достигнах до №25 в световната ранглиста в супер полусредна категория. Най-важното обаче е, че спечелих титла на WBC и стигнах до етап, в който вече не мислим само за следващата победа.
Мислим за това докъде можем да стигнем.
Хората зад успеха
Боксът изглежда като индивидуален спорт, особено когато останеш сам срещу съперника си на ринга. Истината обаче е, че зад всеки успех стои цял екип.
Огромна роля за развитието ми има моят треньор Крум Петров.
Работата ни е изградена върху доверие, дисциплина и еднаква представа за това колко много труд е необходим, за да вървиш напред. Откакто сме заедно, резултатите показват, че сме на прав път.
Подготовката ми не приключва с тренировката в залата.
Созопол и морето също са част от нея. Бягането по пясъка, плуването и физическите занимания на открито са нещо естествено за мен и ми дават възможност да се подготвям по начин, който трудно може да бъде заменен.
В този спорт няма преки пътища.
Всеки рунд, всяка тренировка и всеки труден ден оставят следа и те правят по-добър.
Както обичаме да казваме:
„Те вдигат планини, ние ги изкачваме."
Созопол е нещо повече
Да се бия в Созопол е различно.
Когато тръгна към ринга тук, не влизам просто за поредния мач. Виждам хора, които познавам от години. Виждам мястото, на което съм израснал. Знам, че около мен са семейството ми, приятелите ми и хората, които са били част от пътя ми още от самото начало.
Това носи напрежение, но ми дава и невероятна енергия.
Затова Созопол се превърна в моята арена.
И на 11 септември отново ще се кача на ринга тук.
Този път залогът е още по-голям. Ще преследвам 13-ата си поредна победа като професионалист и първата успешна защита на титлата, която спечелих пред родна публика.
Предстои ми съперник от онзи тип, който ми е необходим точно сега - изключително опитен боксьор, със стотици срещи в аматьорския бокс и опит на най-високо международно ниво.
И точно това искам.
На този етап от кариерата лесните мачове няма да ме развият и няма да ме доближат до голямата цел. Нуждая се от съперници, които да ме поставят под напрежение, да ме изпитват и да ме карат да ставам по-добър.
Погледът е към върха
В началото на кариерата ми световната ранглиста изглеждаше като нещо далечно.
После дойде Топ 100.
След това - поясът на WBC.
А след него - място сред водещите боксьори в категорията.
С всеки подобен успех гледната ти точка се променя. Нещо, което преди е изглеждало почти недостижимо, постепенно се превръща в реална цел.
Пред мен все още има шампиони и боксьори от световния елит. Знам отлично какво означава това. Има още много работа и още много върхове за изкачване.
Но точно това ме мотивира.
Не искам да достигна определено ниво и да се задоволя с него. Искам тежките тренировъчни лагери, трудните спаринги и съперниците, които ме карат да показвам най-доброто от себе си.
Защото всяко следващо предизвикателство ме доближава до отговора на един въпрос:
Докъде мога да стигна?
Сега цялото ми внимание е насочено към 11 септември и Созопол.
Моят град. Моите хора. Моята арена.
И още една крачка към най-големите мачове в световния бокс.
