Няколко дни след като получих класирането си в WBC на 25-то място в категория до 69,5 кг, имах удоволствието да седна пред камерите на Sportal Fight Club и да поговорим за всичко — откъде идвам, накъде съм се запътил и визията, която ме движи всеки ден.
Реалността на тренировките в България
Една от темите, които обсъдихме открито, беше предизвикателството да се намерят качествени спаринг партньори тук, в България. Истината е, че тук ни липсват кадри в моята категория, каквито бихте намерили в големите боксови нации. Това не е критика — просто е реалността, към която съм трябвало да се адаптирам през цялата си кариера. Затова винаги съм търсил възможности да тренирам в чужбина, да се тествам срещу най-добрите.
Узбекистан: Боксова сила
Точно затова планирам двуседмичен тренировъчен лагер с националния отбор на Узбекистан. Узбекистан се превърна в една от доминиращите сили в световния бокс, произвеждайки стотици елитни бойци само в моята категория. Тренировките с тях ще ме изведат на друго ниво — интензивността, техническите умения, огромният обем качествени рундове, които можеш да получиш там, са ненадминати. Ще посетя няколко боксови зали и ще попия всичко, което мога от тяхната система.
Поглед към по-високи цели
Говорихме и за пътя напред. Целя два до три мача тази година, всички на шампионска дистанция — 10 до 12 рунда. На този етап от кариерата ми всеки мач трябва да бъде значим, всеки опонент трябва да ме приближи до там, където искам да бъда.
Потенциален сблъсък с Тим Цзю
Едно име, което изплува по време на разговора, беше Тим Цзю — бившият световен шампион на WBC от Австралия. Той е боец, когото дълбоко уважавам, и представлява точно калибъра опонент, с когото трябва да се изправя на този етап. Това е потенциален мач, който активно проучваме, и който ме вълнува изключително много. Такива мачове са това, към което съм работил през цялата си кариера.
Носител на факела на българския бокс
Може би моментът, който означаваше най-много за мен по време на интервюто, беше когато говорих за наследството на българския бокс. Казах го с пълно убеждение: убеден съм, че Кубрат Пулев може да предаде щафетата спокойно на мен. Това не е арогантност — това е вяра, родена от години на жертви, дисциплина и непоколебим ангажимент към този спорт. България заслужава световен шампион и аз съм готов да нося тази отговорност.
Какво предстои
Участието ми в Sportal Fight Club беше напомняне колко далеч съм стигнал — и колко още трябва да извървя. Всеки подобен разговор подхранва огъня ми. Ранглистите, тренировъчните лагери, потенциалните опоненти — всичко това са части от много по-голям пъзел. И аз го сглобявам, мач по мач.
Световната титла вече не е просто мечта. Тя е план.
